5. Кислородотерапия и мониториране при тежък COVID-19.
Веднага започнете кислородотерапия при тежък респираторен дистрес, хипоксемия или шок с таргетни нива на SatO2 >94%;
възрастни със спешни индикации (затруднено или липсващо дишане, тежък респираторен дистрес, централна цианоза, шок, кома, конвулсии): започнете ресусцитация с таргетна SatO2 > 94%. Започнете с кислород 5 L/min и титрирайте до таргетната сатурация. След стабилизиране се стремете към SatO2 >90% (при бременни >92-95%).
Всички места за третиране на такива пациенти трябва да са снабдени с пулсови оксиметри, функциониращи кислородни системи, еднократни кислородни маски и назални канюли.
Мониторирайте стриктно пациентите за признаци на влошаване като бързо прогресираща дихателна недостатъчност и сепсис. Действайте бързо с поддържаща терапия:
мониториране на жизнени и лабораторни показатели и ЕКГ, установяване и третиране на коморбидностите.
7. Третиране на критичен COVID-19: Остър респираторен дистрес синдром
Необходимо е бързо разпознаване на тежката хипоксемична дихателна недостатъчност, когато пациентът не отговаря на кислородотерапия и започване на механична вентилация.
хипоксемичната дихателна недостатъчност се причинява от интрапулмонално вентилаторно-перфузионно несъответствие или шънт и обикновено изисква механична вентилация.
пациентите с ARDS, особено деца, бременни и с обезитет могат да десатурират бързо по време на интубация, поради което оксигенирайте предварително за 5 мин. със 100% FiO2 или подгответе с неинвазивна вентилация.
Параметри на механичната инвазивна вентилация:
използвайте ниски обеми (tidal volumes): 4-8 мл/кг идеално телесно тегло (predicted body weight, PDW). Започнете 6 мл/кг PBW и увеличете до 8, ако е необходимо;
използвайте ниски инспираторни налягания - IPAP < 30 cm H2O;
леката хиперкапния е допустима;
възможно е да се наложи дълбока седация.
При възрастни се препоръчва вентилиране по корем 12-16 ч. дневно;
При липса на органна хипоперфузия използвайте консервативна флуидна терапия;
Препоръчват се по-високи стойности на РЕЕР, като се търси баланс между ползите (намаляване на ателектазите) и рисковете (баротравма и повишаване на белодробното съдово съпротивление).
При пациенти с умерен към тежък ARDS (PaO2/FiO2 < 150) невромускулна блокада чрез продължителна инфузия не трябва да се прилага рутинно.
Трябва да се избягва откачането на пациента от апарата.
Като цяло неинвазивната вентилация не се препоръчва. Ако се направи опит, пациентите трябва стриктно да се наблюдават и при влошаване веднага да се премине към ендотрахеална интубация.
